Мигът не е смърт, а жътва на ценности вечностни. И вот на Живота. Мигът е умело нацелен в Повелята.
      Концерт за Човек и Вселенски оркестър
                    част втора Ние и Всевишния

 Времето е сякаш връв, непрекъснато издърпвана, на която са всички навързани. Издърпващият не се обръща. Гърбом е.
     Концерт за Човек и Вселенски оркестър                         част втора Ние и Всевишния
  епизод шести Днешното и Спеш...

 Животът е пясъчен часовник. Съдбовен. Отгоре –         бъдното гальовно. Гробовното задгърбено – отдолу.
     Концерт за Човек и Вселенски оркестър
                  част втора Ние и Всевишния

 В Калиманското пространство, Бог е „навсякъде и навсякога”. Вижда всичко и всички. В трудни моменти нашепва на всеки в ушето умни съвети.
     Концерт за Човек и Вселенски оркестър                       част втора Ние и Всеви...

 Не е ли Времето на Съдбата набатът, Възхожденията и Паденията отброяващ? На Човешката сцена мизансцена?
     Концерт за Човек и Вселенски оркестър
                  част втора Ние и Всевишния

 Скоростта е стастта да се отхапе по-голям къс от Пътя            за оскъдно определеното време.
      Концерт за Човек и Вселенски оркестър                     част втора Ние и Всевишния
   епизод пети Арена на движението етюд втори

 Той, Човекът, понеже е Пътник, прегърнал Пътя си, само довреме в цитаделата на Целите си живее.
       Концерт за Човек и Вселенски оркестър
                част втора Ние и Всевишния

 Агония и Хармония са съдбовно центровани – дует в пирует.Агонията е дисхармония. Хармонията е дисагония.
     Концерт за Човек и Вселенски оркестър
                 част втора Ние и Всевишния