Не сме ли единно цяло

                  от душа и тяло?

Чрез тялото ритмите рипат,

а химните из душите ни

                 в рими преливат.

Да скитаме искрено искам

сред рими и ритми,

от мелодията им водени.

“Към преизподнята ли?”

Искам в изблика си

да танцуват звуците

в песен унесени.

На ритъма в стакатото,

на римите в легатото –

в музика плуващи думи.

И слисана ще е

музата на музиката

от шумната целувка по бузата

уж за одите на прохождането,

баладите за младите

                   и ретроградите,

сонетите – пети и недоизпети,

фреските на хумореските

и химните на взаимното.

Напред, пубертети!

Вървете!

Щурейте!

Не в името на римите

                      и ритмите,

а в името на значимото,

че значимо е

        интимното,

                взаимното

                    и всемирното!