№3. Виртуална реалност

На зноя покоя.

Земята прегрята.

Слънцето – кълбо за депо.

Облаци борят се,

подреждат декорите.

Събират кураж

да покажат миражите.

Слънцето – резен изплезен.

Небесните замъци

 вече са в пламъци.

Музите на илюзиите,

събудени в музика,

разкриват в видения

червени селения.

Залезът царствено тайнствен е.

Вяло отзвънял,

денят се скрива в сивото.

Безследно в бездната

видения чезнат.

Влачи здрачът

            морав покрив.

Нощ наближава –

         сенки оживяват.

Мракът покълва

от къщи и пътища.

Ошетва дърветата

и търси подслон

                в небосклона.

Мракът отначало зачака

на звездите очите да види.

А звездите,

от любопитстто пропити,

останаха скрити.

Тогава изправи

           гръбнака си мрака!

...Премиера на безмерното черно...

...и... странна камбанна възжеланост...