За хвалба ли е съдбата ни?

Капани, рани, изподрани

в клещите на зловещите срещи.

Пазаря пързаля ни.

Нищо не е безплатно.

Обратното – също.

В бизнеса вижда се.

Заклещени в плещите,

едва движим сред грижите.

Отвсякъде притиска ни риска.

Тежка е на бизнеса ризницата!

Вярно, хората са равни,

но някои са бавни.

А на мен екшъните

ми отмерват вечерите.

Готино е с триста коня,

вятъра кога гониш

и газиш тази

ежеща се гмеж.

В живота е важна изгодата.

Гъделът да бъдеш!

Да не допуснеш сушата

да те хване за гушата.

Сиреч, за гювеча е реч

                             най-вече.

В тези игри за пари

всеки може да изгори.

Тук няма зли и добри.

Който понечи да пречи,

или ни играе игри –

трябва да бъде затрит!

Съвсем да се разберем –

и аз се тревожа

           за кожата си.

Нямаш представа

            в тази жарава

                       кой оцелява!

Отдолу дяволът е наковалня.

Отгоре господ се стоваря.

Ще устоиш ли ти без съпротива?

Е, между тях Аз оцелях.

И така да е до края!

Апогея ерго –

искам си пая от рая!

(А рая ми е навсякъде!)

             *  *  *

Следва продължение...

По тъмно някъде гръмнало.

И преди съмнало гръмнало.

Ден в зелено и в евро.

Арена.

Два елена –

два разжарени ръжена

в плен на гняв “свещен”.

За Терен!

Възвисени,

         устремени,

несломено разярени

         в борбата са рогата.

Единият е ослепен.

Два елена –

заслепен и ослепен.

Ослепеният е вече мишена!

Няма победен елен!

Има умъртвен елен!

Бяха двама.

Единият вече го няма.

Но... утре пак ще са двама!

Банално първосигнална драма...