Не сме ли единно цяло
от душа и тяло?
Чрез тялото ритмите рипат,
а химните из душите ни
в рими преливат.
Да скитаме искрено искам
сред рими и ритми,
от мелодията им водени.
“Към преизподнята ли?”
Искам в изблика си
да танцуват звуците
в песен унесени.
На ритъма в стакатото,
на римите в легатото –
в музика плуващи думи.
И слисана ще е
музата на музиката
от шумната целувка по бузата
уж за одите на прохождането,
баладите за младите
и ретроградите,
сонетите – пети и недоизпети,
фреските на хумореските
и химните на взаимното.
Напред, пубертети!
Вървете!
Щурейте!
Не в името на римите
и ритмите,
а в името на значимото,
че значимо е
интимното,
взаимното
и всемирното!