В пулса ни ритъма тупа,
на Вселената вечна
както във вените.
Надпрепускващо се самочувствие,
бъди в крак с тактовете
на мажорния и минорния
фолклор на народа ни!
В хилядогодишната му пищност,
с магнетична ритмичност
на неравноделни напеви
и хороводни тропаници!
Вслушай се и в лъкатушното
канонично четене
на свещените текстове,
с православна сакрална виталност
в ритми различни от античните.
Нека ритмите сами избират
откъде да извират,
накъде да извиват,
сред потоци и в подскоци,
край озъбени зъбери,
сред рътлини и долини,
през гирлянди от меандри,
издълбани в овалите.
Мои рошавци,
от заблудите на лудите
само пазете мигновенията си!
Не искайте ритъм,
препъващ ни стъпките,
също и подритващ ни ритъм.
Или пък ритъм,
прецакал нахакано
вратника ни,
за да тъпче цветята
и свободата ни
с героизма на цинизма си!
“В децибелите е Дебелото!
Децибелите кефят ни!
Абракадабрите радват ни
с крясъците на импровизацията си!”
Ах, тези забежки към забележки,
безполезни забележки,
залежи от безполезности,
в кресчендо към Чедото.
А Чадата към тази дата
са вече Той и Тя.
Тревожат ли ни рожбите иглокожи
със солфежа си на таралежи?
