В поезията прими са римите
(апропо и в живота),
с климата си на взаимното:
обозримото,
усетемото,
едва доловимото
и недоловимото.
Не са грим римите,
чрез които да блеснат
песните ни.
И не в римите е виното,
което ще ги разбъбриви.
Нали са спящи красавици –
само целувка събужда ги.
А събудени, учудват ни
звуците им.
Нали винаги е имало рими
за полети пролетни,
за лета пребогати,
за есенни песни
и рими зимни,
като вокално - инструментални
кристали?
като вокално –
Свещенолици дечица,
пазете живо красивото!
Зримо или мнимо
то да загива бива ли?
В римите живи,
игриви,
бъбриви,
звънливи,
ощастливя ни незлобливостта им.
А някои се дразнят
от фантазната им празничност!
Не че всесилни са римите,
но без рими унило е.
Без рими пустинята
непроходима е.
Раними през зимата
са душите на римите.
Но щом пролет набола е,
на зимата след произвола,
само от рими подминатите
и с рими разминалите се
срещу римите ритат.
А римите пак възправят
крилата си
и ту камбани дин-данят,
ту щурчета с нежни гласчета.
Всеки малчуган
е ураган от таланти.
Ручеят на самочувствието му
трябва само да бъде отключен.
Мили немирници,
нослета вирнали,
фантазирайте!
Господи, помилуй
новородилите се!
И претъркулващите се
прощъпулници!
И впусналите се в надпрепускване!
Боже, благослови магията им!
