№4. В единение с Вселената

Изтощени, сломени

вкъщи се връщат.

Край огнището,

свито от нищото.

Бори умора

простора и хората.

Всмуква умората

спора на хората.

Превзема времето,

превзема проблемите.

Под клепките размиват се гледките.

Клепките – целите в лепки.

Със забити в очите иглички.

В един креват света да съберат

с усмивка искат завивките.

Сияния – желания.

Желания – сияния...

Сънят ще разтвори

скоро просторите си.

Ще прелисти в стихията си

                            и мислите ни.

Нови писти разчистил

                           за истините,

ведно с измислиците –

                 всичко премислил.

В храма на нощта

със своя свещица

за изповед влизаме..