№2. Мелницата на делниците

Днешното утро вече е срутено.

Денят едва отворил си щорите

и вече грижите стрижат ни.

Уж тъжно и весело

вечно са смесени,

а в проблемите взрем ли се,

вече сме на стреса под пресата.

Реализма на макиавелизма

още от прага протяга тояга:

 - един се цели да печели –

                  няма други цели.

“А спре ли да печели

                          ще умре ли?”;

                                         - за хитрецо-подлеца

                 важно е блажното,

че “с честност си в неизвестност”;

- за комата брат в брата

                         забива камата;

- пройдоха в суматохата

               се скапа да драпа;

- хамелеон в нагон за пагона

само си сменя премените;

- баш службаш се клати в апатия;

- сърдити чешити да надвият

                             стихията искат;

- напорист оптимист

               в капана е хванат;

- тоя без воля

            да се бори с неволята,

вече е пуснал в локвата котва.

Люшкан от вихрушката

денят свършва прикършен,

с изневяра на мярата,

с надпревара в покварата.

Живеца в твореца

остава в забрава.

Пегасът яхнат едва-едва крачи.