4 симфонични картини

№1. Проглеждане в надежда

Под знака на мрака

все още нощ е.

Пълна със сън,

в последния му кълн.

В тъмното,

преди съмнало,

стражите важничат!

“Да се отложи Утрото може ли.”

На тъмата вратата

е беззвучно налучкана

и Утрото показва си кутрето.

Докато се чуди,

пробужда се Чудото.

Феи се реят

в пурпур натруфени,

в измамни премяни,

витражно миражни.

А слънцето,

прието да свети,

успя да надзърне

и видя, че е съмнало.

Зората наднича в кревата

красива,

      щастлива,

              но още сънлива.

“Добро Утро!” – мълвят очите.

“Добро Утро!” – мълчат устите.

“Добро Утро!” – цъфтят душите.

“Добро ли е утрото?” – питат                                                                                             петлите.

Промени в премените.

Призраци, целите бели,

хоровод в Небосвода

смело подели са.

Утрото – струйнато.

Проглежда Надеждата.

Заблудите учудени –

будни са.

Лъчите засищат очите...

Днешното утро вече е юрнато.

Следващо утро – пак утре!

                                         Двама деня са вече нарамили.