Очи в очи.

Мълчим.

Душите ни – без грим.

                                      Трептяще от щастие,                               

Душите ни – струни целунати.

Слънцето – с нас неотлъчно.

Радва се с нас

 на нашето щастие.

Вечер е вече,

концертно облечена.

Птичи трели

наоколо стелят се.

Щурците умират

за нас да свирят.

Блещукат светулките,

за нас танцувайки.

С въртележката си

най-човешкото нещо

завъртя песента ни.

Разцъфтяваме сред лунните

                   лумнали лумени.

Звездите скришно надничат –

 любопитничат.

На мечтанията си

 в дланите свряни,

виждаме бъдното сбъднато.